+359 878 342 333

+359 897 960 110

office@emsien3.com

Е-мейл

Дървен материал за Покрив

Дървен материал за Покрив

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 
Целта на статията е да се запознаете с най-важните етапи и елементи на покривната конструкция, за да може да имате достатъчен поглед за това, на какво да акцентирате и да обръщате внимание при строеж или поддръжка.

В статията ще прочетете основно за: дървен материал, покрив, греди, конструкции, покривни конструкции, терминология при покривите, проектиране.

Какво е покрив

Накратко казано покривът е покритието, което се слага най-отгоре на всички видове сгради независимо от големината и приложение им. Прави се, за да се предпази вътрешната част на постройките от снегове, дъждове, горещини, студове и всички видове природни явления и атмосферни влияния. Покривът има изолационна функция.

Началото на покривите – първото строителство

Най-значимото за живота и здравето на човека е да има покрив над главата си. Покривът има такава висока стойност, че се е превърнал в нарицателно за житейския приоритет на човечеството. Всъщност, един от първите признаци на цивилизацията е строителството на домове.

До такава битово-житейска еволюция може да се е достигнало поради липса на достатъчно подслони, които природата е осигурила по естествен начин за хората. А може строителството на сгради да е било провокирано от някакво желание за подобряване на местата за живеене.

Официално, данните сочат че първите постройки са от 500 000 години пр. Хр. по земите на сегашна Япония. Били са изградени от Хомо еректус. Първите селища са от 10 000 години пр. Хр. на Балканския полуостров.

Естествен процес е с течение на времето да има развитие в обществата, съответно и в строителството.

Но от тогава досега, въпреки значителното развитие на строителството, то едно единствено нещо остава като най-ценен и търсен материал – дървесината.

Някога основните строителни материали са били глина, дърво, камък, слама. След това се стига до бетон и стомана, но каквито и иновативни строителни материали да се създават до ден днешен – то дървото си остава фаворит и символ на качество и лукс.

В България дървеният материал за строителство на къщи е на висока почит. Българинът цени качествата на дървото и го използва във всеки етап от изграждането на дома си – от скелета, всякакви дървени конструкции, конструкции за дървени покриви, изцяло дървени къщи… че чак до обзавеждането и дори художествените интериорни ценности като пана от дърворезба.

Дървеният материал до ден днешен е основен за строителството и в Австралия, САЩ, Русия, Канада, Япония и изобщо за цяла Западна Европа.

И нещо любопитно, но и много показателно. Най-старата дървена постройка е будиска пагода. Тя е построена през 711 г. сл. ХР.. Изцяло дървена е и се намира в Япония.

Първите постройки за живеене датират от 2 000 г пр. Хр. и представляват дървени колове, събрани в горния си край, а в долния забити в земята. Тази дървена конструкция се е покривала с кожи, или сухи растения.

Следва развитие, защото вече изобретяването на различни инструменти води до обработка на дървения материал. Това позволява да се изграждат врати, прозорци, различни помещения…

Дървесината като строителен материал

В България горите са около 30% от цялата ни територия. Общата площ на горите ни е от 67% широколистна и 33% иглолистна дървесина. И още един показателен процент – 80% от потреблението на дървесина в България е осигурено от вътрешното ни добиване на дървен материал. Страна ни за разлика от други може да си позволи мащабно потребление. Въпреки че дървесината е възобновяем ресурс, има страни, в които е с ограничена наличност. Дървесината е важна част от конструкцията на покривите.

Основни видове дървесина в строителството

БОР

По целия свят има 125 вида бор. Това е изключително разпространено дърво. В строителството намира приложение като: подпори, конструкции, врати, дограми, мебели и цели постройки. Обработва се много лесно. Максималната възраст на бора е около 300 години. Цената на бора варира от ниска до висока.

ЕЛА

Дървесината на елата се използва най-често за носещи конструкции. Пределната възраст на този вид дървета е до 800 години. Обработва се лесно и цената е от ниска до средна. Често се използва като се раздробява, за да се направят плоскости от дървесни частици.

СМЪРЧ

Дървеният материал от смърч намира приложение в строителството за дограми, огради и почти всякаква дърводелска продукция. Максимално този вид дървета живеят около 700 години като достигат до 100 метра. Дълготрайността на дървесината от смърч не е голяма. Има лесна обработваемост и съхне доста бързо.

ДЪБ

Дъбовата дървесина се използва за различни дърводелски продукции: паркет, дограма, врати, изобщо предимно в производството на мебели и вътрешен интериор. Преди се е използвала и за носещи конструкции на сгради. Това е дървесина с висока цена. Максималната възраст на дърветата е  около 600 години и дървеният материал е с относително голяма дълготрайност. Обработва се трудно, особено когато дървесината е суха. Но пък когато е мокра има риск за корозия.

Дъбовата дървесина съхне много бавно.

БУК

Дървесината от бук не е подходяща за външно приложение. Склонна е към бързо гниене. Затова се използва за врати, мебели, фурнири. Недълготраен дървен материал. Максималната възраст на дърветата е 300 години. Но се обработва много лесно. Цената е средна към висока като стойност за дървен материал.

ТОПОЛА

Дървесината от топола се използва за носещи покривни конструкции. Също така намира приложение и за външна облицовка. Това е бързо растящо дърво  с пределна възраст около 500 години.   Освен за покривни конструкции се използва и за огради, дограми и за производството на мебели. В строителството намира приложение и за скелета и кофражи. Цената е сравнително ниска.

Дървесината и дървените сгради в България

В България дървесината е най-предпочитания материал в строителството. Киселинността на почвата е допринесла за изгниването на постройките в много ранните години, затова и нямаме кой знае какви данни за приложението на дървесината през Ранното Средновековие. По-съществените останки от дървени сгради са намерени в центъра на Плиска - старата българска столица. Важната особеност е, че няма останки от метал, което означава, че за отделните дървени елементи са ползвани дърводелски сглобки.

Основните строителни материали са били камък, дървесина, непечени тухли. Дървеният материал се е ползвал и за покриви, а дървесината е била дълготрайна, тъй като е била цепена, а не бичена. При цепенето не се нарушава структурата. Не се отварят порите и каналите на дървеният материал, което подпомага дълготрайността.

Територията на Тракия и Мизия е била покрита с гъсти гори преди заселването на българите. Това е възможна причина да се заселим по тези земи, както и сигурен знак, че дървесината е била основен строителен материал. Дървесината има малко обемно тегло, отлични изолационни качества и се обработва лесно – това са все причини да се строи лесно с нея.

Има и друга важна причина дървеният материал да е толкова ценен в строителството за домове и сгради за всякакво приложение – той е с много малка маса и това намалява влиянието на земетръса. Природните бедствия унищожават по-трудно дървените сгради. Има такива на повече от 5 века, които са устояли на земетресения.

Според много древни исторически източници, жилищата на българите са били предимно от дървесина. Разбира се с не сложна дървена конструкция. Има описания на къщите в Русе през 1571 г. като ниски постройки направени от забити в земята стълбове, преплетени с тънки пръчки и измазани с глина. Постройките са били покрити с напластена слама и дървени капаци.

В София пък са били едноетажни постройки, които са обшити с вертикални дъски. Пловдивските къщи пък са били направени от глина, кал и дървесина. Но тази примитивност на пръв поглед не е различавало българските къщи от тези по същото време в други европейски страни – Полша, Словакия, Чехия, Германия и др.

Но за разлика от тези държави, традицията да се цени дървения материал и да се предпочита в изграждането на къщи в България се запазва.

Българските сгради се делят на четири основни вида: дървена къща, каменна, каменно-паянтова и каменно-паянтова сдървена обшивка.

Използваната първоначално масивна дървесина за конструкция, като стените й се изграждали от наредени греди с обло сечение свързани помежду си с дървени чивии е било заменено с талпи, тъй като гредите са ограничавали размерите на сградите заради собствените си размери.

Талпените стени са били сглобявани хоризонтално по стълбово-талпена система. Като талпите са обработвани  на ръка и се е ползвало чамова или букова дървесина. Размерите са били с максимална дължина 4 метра, максимална ширина 50 сантиметра и максимално дебели 10 сантиметра.

Приземната таппена къща е най-опростеното предвъжрожденско жилище в България. За настилка се е ползвало дюшеме като се е правел и гредов под. Височината на стаите е била до 170 см. А покривната конструкция се е изграждала от триъгълни ферми заковани с дървени чивии, столици, ребра и покривна обшивка от широки дъски. Така се е строяло до края на XVII век. След това постепенно се преминава към скелетно-гредова система. Така наречената паянтова. Стените се изграждали от греди и стълбове, а отворите между елементите са от кал, плет, кирпич и др. материали за запълване. При този вид строеж вътрешните стени са се измазвали с вар или са се обшивали с чамови дъски.

Разликата между паянтовата и изцяло дървената къща е че надземния етаж е скелетно-гредови, а не от талпи. Основите и приземния етаж са от каменен зид с калов разтвор. А покриването на сградите е било с керемиди, каменни плочи или дървени дъски.

Характеристики на дървесни видове използвани за конструкции

Таблица 1.1

tablica vidove

В таблица 1.1 са описани някои характеристики на дървесината, която основно се употребява в България. При анализ на стойностите на максималната височина и плътността на отделните дървесни видове, става ясно, че съществува зависимост между височина и плътност. Колкото е по-високо дадено дърво толкова по-ниска обемна му плътност.

Каква е терминология при покривите

Има различни групи от термини свързани с изграждането на покриви. Покривните конструкции са различни видове.

Например, според това от колко равнини е изградена покривната конструкция, то покривите се определят като:

  • Едноскатен – от една равнина, която е наклонена;
  • Двускатен;
  • Трискатен;
  • Многоскатен;
  • Плосък.

Покривите могат да бъдат разделени и по други характеристики. Например според разположението на пресичащите се равнини:

  • Двускатен скосен;
  • Четирискатен скосен;
  • Мансарден;
  • Пирамидален;
  • Шедов - Трионообразен и др.

Разбира се може да има и други видове покриви като дъгов, куполен или цилиндричен.

За отделните части на покривите също има терминология: било, Маия, Улама, Стряха, Капчук, Улук, Водосточни тръби, Челна дъска.

Частта, която свързва горния край на двете страни на покрива се нарича Било.

Там където се събират скатовете на покрива се нарича Маия.

Има една вдлъбната част, която остава между  два ската на покрива – тя се нарича Улама и отвежда водата от двата ската, която се събира при дъждове.

Стряхата е онази част от покрива, която остава извън стените на къщата. А Капчука е крайния долен ръб на стряхат. Проскостта, която скрива края на гредите  се нарича челна дъска.

Елементи на дървената покривна конструкция:

  • Клещи.
  • Наклонена подпора;
  • Стойки;
  • Ребра;
  • Столица;
  • Главна блиндерна греда;

Какво представлява покривната конструкция

pokrivna konstrukciq

Описание на снимката:

  1. Било, наричано още и билна столица;
  2. Столици;
  3. Ребра;
  4. Попове;
  5. Паянти.

Видове дървени покривни конструкции и размери на дървеният материал, видове греди

Всяка част от покривната конструкция има своята важност. Доминираща значимост имат гредите и поради това те са със съответните си характеристики за своята функционалност по предназначение.

Основните видове греди са:

  • Главна блиндерна греда

Тази греда свързва ребрата и долните столици. Тези греди са от изключителна важност, защото пренасят тежестта на покрива върху носещите конструкции.

  • Столици

Греди които се разполагат успоредно на капчуците и перпендикулярно на ребрата. Те са три вида – горни, долни и средни. Особеното е, че разстоянието между тях не трябва да е повече от 4.5 м. Столиците са с размери минимум 10/12 до максимум 14/16 см. Като термини на видовете столици може да се срещнат и като билна, средна и подложна.

  • Ребра

 Наредените от билото до капчуците, успоредно – са гредите, които се наричат ребра. Размерите им са  от 8/10 см до 10/14 см. Разстоянието през което се подреждат е през около 80 см. Ребрата предават товара от покрива на Столиците.

  • Стойки

Това са гредите наричани още попове. Те са вертикални и наклонени. Подпират столиците и реално те укрепват хоризонталните греди.

  • Клещи

Това са доста дебели талпи, които обхващат конструкцията на ребрата и стойките там където са най близо до столиците. Предназначението им е да заздравяват конструкцията.

  • Паянти

Те скъсяват подпорното разстояние надлъжно, за да укрепват покривната конструкция. Разполагат се между столиците и стойките. Представляват не дълги греди разположени под 45 градуса ъгъл.

Проектиране на покривни конструкции

Покривните конструкции се проектират съобразно с отвора (ширината) на сградата, който трябва да се преодолее. Те се характеризират със своята главна връзка, която е носещият конструктивен елемент. Столиците и ребрата при всички покривни конструкции се носят от главните връзки. Затова за определен отвор се проектира един вид една система на главни връзки.

Има различни покривни конструкции. Ще разгледаме само най-главните и тези които се прилагат у нас. Те може да се разделят на 4 основни групи:

  1. Стоящи покривни конструкции;

Които не само стъпват на две крайни външни стени, но използват за подпори и вътрешни носещи стени или колони;

  1. Висящи покривни конструкции;

Подпират се само на двете крайни  външни стени

  1. Покривни конструкции с наклонени стълбове;

при които стълбовете не са вертикални, а наклонени, за да не пречат на използването на подпокривното пространство.

  1. Покривни конструкции без главна греда при която е употребен конструктивен елемент.

 От тях първите две групи са най-разпространени в сградостроителството. Поради това че при всякаква ширина на сградата може да се видят и двата варианта – със и без вътрешни подпори, на които да съответстват стояща или висяща конструкция ще опишем и двата вида конструкции при различните размери.

Модели на покривни конструкции, размери

  1. Конструкции за покрив с отвор до 4 м. РЕБРОВ ПОКРИВ;
  2. Конструкция за покрив с отвор от 4 м до 8 м. с един стълб;
  3. Конструкция за покрив с отвор от 8 м до 12 м. с два стълба;
  4. Комбинирани конструкции за покрив;
  5. Покривни конструкции без главна греда;
  6. Едноскатни (калканни покривни конструкции);
  7. Конструкции за трионообразен покрив;

Конструкции за отвор до 4 м. РЕБРОВ ПОКРИВ

Това е най-простата покривна конструкция. Може да се нарече и покривна конструкция без главни връзки. Подпорното разстояние е максимум 4 метра. Следователно проекцията на ребрата при този покрив е най-много 2 м. А щом проекцията е 2 метра дължината на самите ребра e по-малка от 2.50 м.

Когато ребрата са подредени  в двата си края могат да имат максимална дължина 4 – 4.50 метра и когато са подредени само в долния край а горе се срещат едно с друго – дължината им може да бъде максимум 2.50 В този случай покривът може да мине без билна столица.

Конструкция за покрив с отвор от 4 м до 8 м. с един стълб;

Тази покривна конструкция е характерна с това, че освен двете носещи, външни стени има още една надлъжна носеща стена. Тя се използва за допълнително подпиране на конструкцията.

Отворът е максимум 8 метра и при хоризонтална проекция 4 м. ребрата имат дължина 4.5 м. Допустимите максимално 2.50 м за подпиране на ребрата при билото без билна столица е надвишен. Но тук има и друга норма – че максималната дължина на ребрата, подпрени в двата края е 4.5 м. А това означава, че ребрата могат да се носят от една подложна и една билна столица.

Конструкция за покрив с отвор от 8 м до 12 м. с два стълба

При този модел покриви имаме максимално подпорно разстояние от 12 м. Половината – 6 м. е хоризонталната проекция на ребрата. Обърнете внимание, че дължината на ребрата от точката на подпирането им върху подложната столица до билото е 7 м. Това надхвърля допустимия максимум за дължината на ребрата подпрени върху двете столици. Решението е, че средната столица ще се постави, че дължината на ребрата от подложната до средната столица да бъде максимум 4.5 м

Комбинирани конструкции за покрив

Когато вътрешните носещи стени и колони са разпределени така, че не може да се изгради изцяло стояща конструкция и от друга страна е нецелесъобразно да се изгради висяща конструкция – тогава се прави комбинирана. Това означава, че покривната конструкция в едната си част е висяща, а в другата стояща.

Едноскатни (калканни покривни конструкции)

Този модел покривни конструкции са половинки на двускатни конструкции. При тях , при еднаква ширина на сградата билото е два пъти по-високо. Но конструктивно те могат да се направят като двускатните покриви – стоящи, висящи, лежащи или подемни.

Конструкции за трионообразен покрив

Този вид покриви е изграден от няколко седловидни покрива подредени последователно. Видът на конструкцията зависи от разстоянието на носещите колони. Най-често е от 6 до 10 м. Плоскостите на този вид покриви могат да бъдат с различен наклон.

Базови таблици с асортимент от бичени греди, бичмета и летви от иглолистен материал съгласно БДС 427:1990

За носещи конструкции най-често се ползва дървесина, която се получава от профилирано рязане на дървени трупи. Размерите на получените дървени елементи определят и съответните наименования, които носят: бичмета, греди, талпи, летви, дъски. Повечето дървени елементи се изрязват с размери от 2 до 6 метра. В България най-често срещаните размери са от 2 до 4 м. В таблици 1.2.a и 1.2.б са посочени асортименти на дървен материал изработен от иглолистна дървесина.

Таблица 1.2.а. Асортимент на греди, бичмета, летви

ГРЕДИ

tablica gredi

tablica letvi

Таблица 1.2.б. Асортимент на дъски 

tablica dyski

Обобщени изводи

Изграждането и структурата на покривната конструкция е доста сложен процес. Това е така главно от съображения за сигурност. Всеки покрив трябва да има подсигуровки, които да разпределят напрежението, носено от тежестта на цялата конструкция. Така че колкото по-сложна е покривната конструкция, толкова по-подсигурена е тя.

Всяка покривна конструкция трябва да се решава не по установени модели, а индивидуално. Нужно е да се взимат предвид вътрешните подпори ида се търси най-улесненото и икономично решение, но с основен приоритет – подсигуреност на покрива.

Преглеждайте си редовно видовете греди на покрива и следете за изменения. Така ще можете своевременно да реагирате на проблеми и то с насочени действия по заздравяване на покрива.

Най-важното условие за дълголетието на всеки покрив е да е със стабилна конструкция и да се поддържа правилно, както и своевременно да се отстраняват евентуални проблеми.

 

Mail

office@emsien3.com

Адрес

гр. София, бул. Ломско шосе 254
(Изхода на София по бул. Ломско шосе, точно преди Околовръстен път)

ЕМСИЕН

fsc

Иглолистната дървесина е със стандарт за качество от
Forest Stewardship Council® · FSC®

Производственият процес е сертифициран по ISO 9001

iso 9001